11 сент. 2010 г., 22:49
Скрит от света спи кротко денят,
а нежно го пази сянката на нощта.
Заспивам. Чужди гласове шептят
и към себе си ме зоват. „Ела, ела.”
До прозорчето бях. В захлас. Сама.
Но в погледа му мигом се озовах.
Тъмен и неразгадан. Цари тишина,
а бдя трепетно сред нея без страх.
Роза, грижливо цветовете си свила.
Крие плахо врабче глава зад крило.
Топола смълчана, звезди отразила.
Вятър не танцува среднощно хоро. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация