На пир поканени у боговете,

забравили за нас,

Звезди се скупчват в

необята.

Проблясват над земята,

играят с зодиака,

отлитат във неспира.

В свитата на Музи

и забравени поети

малки, тъжни и сами

ридаят с горди чувства.

Бесен танц,

ударите на цимбали,

превръщат в драма

всеки ореол и тлен.

В чуден звук извеждат

старите, човешки

Страсти,

неотключени и дневни,

клоунски и низки,

гротескни и криви страни.

Подтиснали, видимо

несъвършенство,

притаили зов и вик,

понякога Те викат,

„На пир ела и Ти!”

Към бреговете на безкрая,

към мига несъвършен,

да възпееш в тишината

гордата победа

на един отприщен миг,

над деня и сивотата,

над продажния рефрен:

„Велик артист 

в несъвършена драма”,

чуден зов,

наздравица с амброзния нектар...

15.05.12