17 февр. 2008 г., 20:54

Петлите ме възпяха утре...

Поэзия » Другая

1.8K 0 33

Внезапна като трус усетих болката,

зазидана в листата на чимшира.
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.
Не исках да съм сянката на вятъра.
И колене поставих под амвона.
Петлите ме възпяха утре. Цялата.
Покорството ме правеше свободна.

От тази нощ ще стана на молитва.
По пясък от море ще се напиша.

Последната любов е много тиха.

И мога да се чуя как не дишам.

2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

И мога да се чуя как не дишам.
даммм!!!

2012-09-19T22:48:46+03:00
kohrida (Даниела)

"Последната любов е много тиха.
И мога да се чуя как не дишам."
--
Чета, чета, и току лепнеш един финал, дето ми изпразва ума!

2008-03-13T19:36:15+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

благодаря...

с обич*
за способността да ви обичам тихо.

2008-02-19T00:41:07+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Мисля че чувам...тук никой не диша...
от възхищение и почитание към Голямата Поезия!
на Голямата Пинче!!!*
с обич за теб.

2008-02-18T23:02:33+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Смятам, че си една от победителките
в моето сърце, мила Поли, с обич за тихата и последна любов...

2008-02-18T22:18:41+02:00