В селския ни шарен двор,
възкачен върху стобор,
Петльо - перести юнак,
важно мята гребен в такт.
Пази той от зли беди -
квачки, патици, овци...
А реши ли да запее,
целий двор в прехлас немее.
В ранно утро, от зори,
Петльо думички реди:
"Кукуриго, кудкудяк,
стожер на реда съм. Факт!"
Няма нужда от звънец
отговорният певец,
не пропуска час дори,
меден глас да извиси.
И така до късен мрак
кукурига тоз` юнак,
с пълни сили, без умора,
смело кацнал на стобора.
© Таня Мезева Все права защищены