26.10.2017 г., 21:14

Петльо-пазач

982 1 8

В селския ни шарен двор,
възкачен върху стобор,
Петльо - перести юнак,
важно мята гребен в такт.
Пази той от зли беди -
квачки, патици, овци...
А реши ли да запее,
целий двор в прехлас немее.
В ранно утро, от зори,
Петльо думички реди:
"Кукуриго, кудкудяк,
стожер на реда съм. Факт!"
Няма нужда от звънец
отговорният певец,
не пропуска час дори,
меден глас да извиси.
И така до късен мрак
кукурига тоз` юнак,
с пълни сили, без умора,
смело кацнал на стобора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...