Един самотен, дълъг петък
реши да ме опитоми.
Любов, заплахи, страсти, клетви.
А после няколко вини.
И слабият, посредствен петък,
за който всичко е игра,
накрая си изми ръцете,
забрави всичко и заспа.
Дали ще мога да си спомня
къде го срещнах или как?
Във ъгъла ме чака стомна
като лечение за мрак.
Като лечение за петък,
прострял ръцете си над мен.
А колко думи, колко клетви
мълчат във вчерашния ден.
Един самотен, дълъг петък.
Синусоида. Стъпала.
Оставил ме е да се сетя
и аз да го опитомя.
© Елена Биларева Все права защищены