Петък в ла минор
Пътят ми последен пак ще бъде прашен,
къщата ми в ада – с ледени постели.
Сам ще си доливам щърбавата чаша,
радости и мъка – сам ще си споделям.
Нищо да не чакам в хаоса разбридан
в земния си делник свикнах с тази мисъл:
празникът да носи горест и обида,
виното да свърши, хлябът да е клисав.
Сянка на перона – пътник без посока –
сях и жънах бури – нежност разпиляна.
Синьото да чезне в мърлявите локви
виждам не от вчера, помня не от лани.
Клон ще се прекърши, ябълка ще падне.
Някой с тънки пръсти възел зъл заплита.
Есен златолиста, люляково пладне –
всяка обич свършва в преспите на дните.
Просяк с голи вени – брат на единака –
искам под небето нищичко да нямам.
Моята любов ли? – нека друг да чака –
всяка днешна близост утре е измама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
Вино с компот от къпини.
