argonyk (Димитър Никифоров)
338 1307
28 янв. 2024 г., 09:22

Петък в ла минор 

  Поэзия
372 5 10


Пътят ми последен пак ще бъде прашен,
къщата ми в ада – с ледени постели.
Сам ще си доливам щърбавата чаша,
радости и мъка – сам ще си споделям.

 

Нищо да не чакам в хаоса разбридан
в земния си делник свикнах с тази мисъл:
празникът да носи горест и обида,
виното да свърши, хлябът да е клисав.

 

Сянка на перона – пътник без посока –
сях и жънах бури – нежност разпиляна.
Синьото да чезне в мърлявите локви
виждам не от вчера, помня не от лани.

 

Клон ще се прекърши, ябълка ще падне.
Някой с тънки пръсти възел зъл заплита. 
Есен златолиста, люляково пладне –
всяка обич свършва в преспите на дните.

 

Просяк с голи вени – брат на единака –
искам под небето нищичко да нямам.
Моята любов ли? – нека друг да чака –
всяка днешна близост утре е измама.

 

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??