argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
Jan 28, 2024, 9:22 AM

Петък в ла минор 

  Poetry
295 5 10


Пътят ми последен пак ще бъде прашен,
къщата ми в ада – с ледени постели.
Сам ще си доливам щърбавата чаша,
радости и мъка – сам ще си споделям.

 

Нищо да не чакам в хаоса разбридан
в земния си делник свикнах с тази мисъл:
празникът да носи горест и обида,
виното да свърши, хлябът да е клисав.

 

Сянка на перона – пътник без посока –
сях и жънах бури – нежност разпиляна.
Синьото да чезне в мърлявите локви
виждам не от вчера, помня не от лани.

 

Клон ще се прекърши, ябълка ще падне.
Някой с тънки пръсти възел зъл заплита. 
Есен златолиста, люляково пладне –
всяка обич свършва в преспите на дните.

 

Просяк с голи вени – брат на единака –
искам под небето нищичко да нямам.
Моята любов ли? – нека друг да чака –
всяка днешна близост утре е измама.

 

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??