11 янв. 2020 г., 12:30

Писма

944 0 0

ПИСМА

 

Пиша ти писма всяка нощ,
които не смея да изпратя. 
Мислих да ги изгоря, 
но все се спирам. 
Нима мога в огъня
да те погубя!?  

 

Отегчена от света,
създавам приказка. 
В нея съм с дълга
гарванова коса, красавица,
но със същата душа. 

Прегръдките ти са ми дом. 
Очите ти – подслон. 
Страхувам се, че
някога ще има край. 

 

Тогава пак ще се завърна
в този свят, 
реалността ще ме стопи. 
И пак ще бъда
с отрязана коса... 
грозновата... недостойна... 
А ти ще се изгубиш 
някъде в далечината... 

 

Непосилна да те спра...
Пиша ти писма,
които никога...
няма да изпратя!

 

©Екатерина Глухова 
11. Януари 2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...