ПИСМА

Пиша ти писма всяка нощ,
които не смея да изпратя. 
Мислих да ги изгоря, 
но все се спирам. 
Нима мога в огъня
да те погубя!?  

Отегчена от света,
създавам приказка. 
В нея съм с дълга
гарванова коса, красавица,
но със същата душа. 

Прегръдките ти са ми дом. 
Очите ти – подслон. 
Страхувам се, че
някога ще има край. 

Тогава пак ще се завърна
в този свят, 
реалността ще ме стопи. 
И пак ще бъда
с отрязана коса... 
грозновата... недостойна... 
А ти ще се изгубиш 
някъде в далечината... 

Непосилна да те спра...
Пиша ти писма,
които никога...
няма да изпратя!

©Екатерина Глухова 
11. Януари 2020г.