Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е...
Прилича на древно сказание. И прокоба.
Не всичко свършва, когато умрем.
Понякога всичко започва... От гроба.
Това е космически цикъл. Прелюдия
към сюжет без завършек. Дори аномалия.
Някой Кафка завършва писмо до Милена.
Друг започва да пише писмо... До Наталия.