Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е...
Прилича на древно сказание. И прокоба.
Не всичко свършва, когато умрем.
Понякога всичко започва... От гроба.
Това е космически цикъл. Прелюдия
към сюжет без завършек. Дори аномалия.
Някой Кафка завършва писмо до Милена.
Друг започва да пише писмо... До Наталия.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up