elenabili (Елена Биларева)
298 2386
22 нояб. 2010 г., 18:33

Писма 

  Поэзия » Философская
615 0 8

Събираш стотици писма всеки ден, със молби за надежда.

Някой паднал зад борда, a друг някой пък търсещ уют.

Един пише редовно, друг пък - в нужда за тебе се сеща.

Пишем. Тайно и явно. И си търсим за съвест - приют.

 

И аз пиша. Събирам писмата и... от срам ги изгарям на пепел.

И нещо ме свива. Забравям. По е трудно да помниш, нали?

Малко вярвам и малко не вярвам. Как така ще ти пиша на Тебе?

Съвестта ми е дива коприва. Изсушената по-малко боли.  

 

Ти всичките болки събираш. Алчност, и мъки, и тайни.

Дали ни четеш много рядко,или просто не си обидчив?

Или махаш широко с ръка? Или щедро прощаваш?

Въпросът ми, Боже: как се случи така,

че от нас ти не се зарази?

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??