elenabili (Елена Биларева)
297 2389
22.11.2010 г., 18:33 ч.

Писма 

  Поезия » Философска
572 0 8

Събираш стотици писма всеки ден, със молби за надежда.

Някой паднал зад борда, a друг някой пък търсещ уют.

Един пише редовно, друг пък - в нужда за тебе се сеща.

Пишем. Тайно и явно. И си търсим за съвест - приют.

 

И аз пиша. Събирам писмата и... от срам ги изгарям на пепел.

И нещо ме свива. Забравям. По е трудно да помниш, нали?

Малко вярвам и малко не вярвам. Как така ще ти пиша на Тебе?

Съвестта ми е дива коприва. Изсушената по-малко боли.  

 

Ти всичките болки събираш. Алчност, и мъки, и тайни.

Дали ни четеш много рядко,или просто не си обидчив?

Или махаш широко с ръка? Или щедро прощаваш?

Въпросът ми, Боже: как се случи така,

че от нас ти не се зарази?

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??