Седя сам там, където до вчера изгарях
с теб моя блян. В моята ръка държа
всички твои писма и точно преди да ги
изгоря, пламна в мен мисълта, че това е
всичко, останало ми от теб и любовта.

Хвърлех ли ги в огъня, хартията щеше да
потъмнее, както нашата любов и да
изгори, а с нея и спомена за теб. Цялото
това време, заличено за миг или два.
И продължавам да стоя.

Раздвоен между миналото и бъдещето,
чудещ се какво да избера. И ето, че
пламъкът угасна, а аз стоях все така
вперил очи в твоите писма.