23 нояб. 2011 г., 10:48

Писмо

960 0 2

Бих искала в писмо да ти разкажа,
приятелко, за родния ни край,
отидох там сама, осиротяла,
но теб те нямаше във този рай.

Обходих всички улици на село,
поспирах се да си поема дъх,
а спомени събуждаше във мене
там всяка къща, двор и кът.

Завръщаха се дните изживени,
изпълнени със радости и смях,
но днеска аз съм тук, сама без тебе,
и само спомените с мен вървят.

Бих искала в писмо да ти разкажа
там колко пусто е сега без нас,
ала кой ще ми даде адреса,
къде писмото да ти пратя аз?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ракина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...