23.11.2011 г., 10:48

Писмо

955 0 2

Бих искала в писмо да ти разкажа,
приятелко, за родния ни край,
отидох там сама, осиротяла,
но теб те нямаше във този рай.

Обходих всички улици на село,
поспирах се да си поема дъх,
а спомени събуждаше във мене
там всяка къща, двор и кът.

Завръщаха се дните изживени,
изпълнени със радости и смях,
но днеска аз съм тук, сама без тебе,
и само спомените с мен вървят.

Бих искала в писмо да ти разкажа
там колко пусто е сега без нас,
ала кой ще ми даде адреса,
къде писмото да ти пратя аз?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....