Писмо
Нощта разстели звездно одеяло.
Градът притихна. Напъва се щурец.
Един прозорец светъл е останал,
зад него аз стоя и чакам теб.
Появата ти живота ми обърка,
денят е нощ, нощта ми стана ден.
Сърцето сменя своя верен ритъм,
мислите препускат във галоп.
Писмо сега въздушно ти изпращам,
прелита през отворената ти врата
и каца леко и докосва нежно
... протегнатата ти ръка! http://www.vbox7.com/play:72a79ff0
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Койчев Все права защищены
