17 июн. 2009 г., 03:15

Писмо 

  Поэзия
1170 0 13

Нощта разстели звездно одеяло.
Градът притихна. Напъва се щурец.
Един прозорец светъл е останал,
зад него аз стоя и чакам теб.
Появата ти живота ми обърка,
денят е нощ, нощта ми стана ден.
Сърцето сменя своя верен ритъм,
мислите препускат във галоп.
Писмо сега въздушно ти изпращам,
прелита през отворената ти врата
и каца леко и докосва нежно
... протегнатата ти ръка!
                                                                                                                                                               http://www.vbox7.com/play:72a79ff0

 

© Петър Койчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??