Lotrek (Петър Койчев) Lotrek (Петър Койчев)
22
Jun 17, 2009, 3:15 AM

Писмо

  Poetry
1.6K 0 13

Нощта разстели звездно одеяло.
Градът притихна. Напъва се щурец.
Един прозорец светъл е останал,
зад него аз стоя и чакам теб.
Появата ти живота ми обърка,
денят е нощ, нощта ми стана ден.
Сърцето сменя своя верен ритъм,
мислите препускат във галоп.
Писмо сега въздушно ти изпращам,
прелита през отворената ти врата
и каца леко и докосва нежно
... протегнатата ти ръка!                                                                                                                                                               http://www.vbox7.com/play:72a79ff0

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Койчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9