Lotrek (Петър Койчев) Lotrek (Петър Койчев)
22
Jun 17, 2009, 3:15 AM

Писмо

  Poetry
1.5K 0 13

Нощта разстели звездно одеяло.
Градът притихна. Напъва се щурец.
Един прозорец светъл е останал,
зад него аз стоя и чакам теб.
Появата ти живота ми обърка,
денят е нощ, нощта ми стана ден.
Сърцето сменя своя верен ритъм,
мислите препускат във галоп.
Писмо сега въздушно ти изпращам,
прелита през отворената ти врата
и каца леко и докосва нежно
... протегнатата ти ръка!                                                                                                                                                               http://www.vbox7.com/play:72a79ff0

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Койчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0