31 окт. 2009 г., 12:15

Писмо до България

991 0 1

Писмо до България

 

Мила Българийо,

моя скъпа Родино,

с горски коси, с морски очи,

с нозе на нестинарка,

с душа на хайдушка майка,

колко красива си ти!

 

Ликът ти балкански,

нежен, християнски,

като икона на олтара блести.

През вековете изстрадала,

но вечно вярна останала

на своя народ си ти.

 

Песента ти дивна и магична

във вселената завинаги ехти.

Който те познава, той не те забравя.

На планетата гласът си ти.

 

Мила Българийо, моя скъпа Родино,

в живота си много красиви страни видях.

Надалеч съдбата ме ориса

и орисана, далеч от теб живях.

 

Но в сърцето ми завинаги остана

любовта към тебе да гори.

Като неизтляваща жарава

мъката по теб не намалява,

а с времето все повече боли.

 

Този стих за тебе е, Родино моя,

от сърцето се изля.

Нищо, че си надалече,

аз те нося  в моята душа.

 

Коренът ми български е в тебе,

в нашата обичана земя.

Ти завинаги си в мене,

и завинаги си моята страна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, когато човек е далеч от родината, да си спомня за нея, както го правиш ти...
    ...но съм сигурен, че никой не си спомня с такава носталгия за тези, които я управляват!
    Бъди жива и здрава, и не забравяй майка България!
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...