Писмо до моя татко

Поэзия » Гражданская

3K 0 3

ПИСМО ДО МОЯ ТАТКО

(В памет на всички Български мъже

загинали в изпълнение на служебния си дълг)

Реших да седна днес - да ти напиша.

Едно писмо със няколко,

два-три реда само.

Да те попитам:

Колко ме обичаш?

Защо от мен си тръгна, мили татко,

и от мама?

Защо остави книжката ми с приказки на стола?

И не дочете снощната, за Пепеляшка?

Кой принц сега ще мога да помоля

да я довърши - миличък мой татко?

И блузката ми, дето пусната остана

на пода да лежи самичка...

Не иска вече мама да докосва нищо

от туй, което ти си пипал.

Не иска... А пък все за тебе плаче.

Не си ни бил обичал.

Оставил си и мен,

и нероденото ми братче,

сирачета оставил си ни - а то за тебе все ще пита!

Аз днес ти пиша, миличък мой татко,

че мама разболя се - не можела да диша...

Ще слушам много...

Но те моля, татко -

кажи на мама, че все още ни обичаш!

Любов Господинова 15.10.2012г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

turbo4 (Марин Ташков)

Аз обожавам дъщеря си и дано не й се налага никога да пише такова писмо, както и на мен не ми се наложи да й пиша...

2012-10-17T20:36:46+03:00
lubovgospodinova (Калина)

Да, наистина. Просто съм го изживяла, затова.

2012-10-15T17:23:50+03:00
мукадес (Айше Рубева)

Много болка и обич има в това стихотворение!

2012-10-15T11:41:12+03:00