Писмо до моя татко
ПИСМО ДО МОЯ ТАТКО
(В памет на всички Български мъже
загинали в изпълнение на служебния си дълг)
Реших да седна днес - да ти напиша.
Едно писмо със няколко,
два-три реда само.
Да те попитам:
Колко ме обичаш?
Защо от мен си тръгна, мили татко,
и от мама?
Защо остави книжката ми с приказки на стола?
И не дочете снощната, за Пепеляшка?
Кой принц сега ще мога да помоля
да я довърши - миличък мой татко?
И блузката ми, дето пусната остана
на пода да лежи самичка...
Не иска вече мама да докосва нищо
от туй, което ти си пипал.
Не иска... А пък все за тебе плаче.
Не си ни бил обичал.
Оставил си и мен,
и нероденото ми братче,
сирачета оставил си ни - а то за тебе все ще пита!
Аз днес ти пиша, миличък мой татко,
че мама разболя се - не можела да диша...
Ще слушам много...
Но те моля, татко -
кажи на мама, че все още ни обичаш!
Любов Господинова 15.10.2012г.
© Калина All rights reserved.
