8 окт. 2007 г., 14:27

Писмо до приятел

4.2K 0 30
Хей, приятелю, къде замина?Трудно ли ти е сега?Тук е твоята родина!Ще се върнеш ли? Кога?

Хей, приятелю, градиш либъдещата си съдба?Със приятели делиш лихляб и сол, и самота?

Свирите ли на китари,пеете ли до зори?Казвате ли си ,,наздраве''за младежките ни дни?

Еех, приятелю... кога лище се върнеш у доматук, при старите другарида пророним по сълза...!
.................
Нека вдигнеме ,,наздраве''за добрите временаХей, приятелю, разбра ликак ти липсваме сега...?

(Посветено на мой приятел, Лаката)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогателно!!
  • Много хубаво стихотворение мила,но аз много искам да съм в България и ще се върна в моя прекрасен дом при моята дружина.Това би ме направило най-щастливия човек на земята,стихотворението е върха,мога да се разплача дори с пълен глас.
  • Благодаря на всички!
    Привет!
  • Трогателно...дълбоко...Поздрави!!!
  • Поздравления, Ани! Истинско приятелско откровение!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...