9 сент. 2023 г., 13:48

Писмо до себе си

1.7K 4 24

Писмо до себе си аз пиша
на мечтата си ще дам  крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма
колкото сега е моята мама.
Искам аз да бъда звезда
да оставя след мен следа.
Ходя на танци, пиано и вокал 
на театъра съм се отдала.
Вече снимах се в реклама и сериал
спомени чудни аз в шепи сбирам.
Мечтая да покоря чуждите сцени
и да сбъдна мечтите си смели.
А, когато имам истинска муза
стиховете мои тя ще слуша.
Искам да имам професия втора
с нея да помагам на всички хора.
Когато стана много голяма 
ще  стана и лекарка аз зная.
Ще помагам на малки и големи
идвайки при мен с проблеми.
Лекции ще преподавам на студенти
ще имам незабравими срещи.
С професиите си ще обиколя света
 и ще оставя след мен незаличима следа.
 Писмото си тук ще приключа
 дано  в живота си да сполуча.

Автор: Виктория Милчева 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Милчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...