9 сент. 2023 г., 13:48

Писмо до себе си

1.7K 4 24

Писмо до себе си аз пиша
на мечтата си ще дам  крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма
колкото сега е моята мама.
Искам аз да бъда звезда
да оставя след мен следа.
Ходя на танци, пиано и вокал 
на театъра съм се отдала.
Вече снимах се в реклама и сериал
спомени чудни аз в шепи сбирам.
Мечтая да покоря чуждите сцени
и да сбъдна мечтите си смели.
А, когато имам истинска муза
стиховете мои тя ще слуша.
Искам да имам професия втора
с нея да помагам на всички хора.
Когато стана много голяма 
ще  стана и лекарка аз зная.
Ще помагам на малки и големи
идвайки при мен с проблеми.
Лекции ще преподавам на студенти
ще имам незабравими срещи.
С професиите си ще обиколя света
 и ще оставя след мен незаличима следа.
 Писмото си тук ще приключа
 дано  в живота си да сполуча.

Автор: Виктория Милчева 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Милчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...