Писмо до сина ми
Ти си този, който ще ме промени,
даже без да мине през ума ти,
даже още да не знаеш кой си ти,
даже да не виждаш ясно пътя.
Ти си смисъл, който ми е доживот,
който е далеч от всичко друго.
Няма как да подозираш, че си плод
на една човешки проста лудост.
Няма как да знаеш, че дори светът
е с размерите на твоите шепи.
Ти напомняш на началото на път,
който може да лекува слепи.
Имаш право да ми бъдеш съдия,
да нахокаш егото ми жалко,
да ме приземиш на твоята земя,
да изключа себе си за малко.
Точно в този миг, когато си до мен
нося тежка отговорност "мама".
Ще я нося даже и след онзи ден,
в който там, до тебе, ще ме няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
