4 авг. 2006 г., 15:08

Писмо до теб

1K 0 10
Здравей, мое мило момче!

Ти разтваряш душата ми, свитата,
като цвете след пролетен дъжд,
като весело, слънчево утро,
пробудено сякаш ей тъй, изведнъж.

Магията на твоите тъмни очи
ме залива с чудна омая.
И потънала в тях, не тъжа -
победена е моята болка накрая.

Ръката ми в своята длан ти вземи,
да поемем със теб към безкрая,
от светлото чувство на всеки  ще дам,
защото ЛЮБОВ е  всяко НАЧАЛО.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...