Писмо до теб
Здравей, мое мило момче!
Ти разтваряш душата ми, свитата,
като цвете след пролетен дъжд,
като весело, слънчево утро,
пробудено сякаш ей тъй, изведнъж.
Магията на твоите тъмни очи
ме залива с чудна омая.
И потънала в тях, не тъжа -
победена е моята болка накрая.
Ръката ми в своята длан ти вземи,
да поемем със теб към безкрая,
от светлото чувство на всеки ще дам,
защото ЛЮБОВ е всяко НАЧАЛО.
Ти разтваряш душата ми, свитата,
като цвете след пролетен дъжд,
като весело, слънчево утро,
пробудено сякаш ей тъй, изведнъж.
Магията на твоите тъмни очи
ме залива с чудна омая.
И потънала в тях, не тъжа -
победена е моята болка накрая.
Ръката ми в своята длан ти вземи,
да поемем със теб към безкрая,
от светлото чувство на всеки ще дам,
защото ЛЮБОВ е всяко НАЧАЛО.
© Петя Кръстева All rights reserved.
