Писмо до теб, любими мой...
Писмо до теб, любими мой...
Колкото и банално да звучи...
Влюбих се в теб изгубено,
и безумно продължавам да се влюбвам,
и не знам какво да правя...??!-
Да го прошепна ли, да го изкрещя,
да го напиша или да го изпея...?!
Да те обичам, само това мога...
и не съм вярвала, че този ден
ще дойде, в който така влюбена
ще умирам от любов и в нея
само ще съм способна да живея...
Рисуваш ме, дишам те...
цветове изпълват душата ми...
нежната светлина в очите ти
да те видя как се усмихваш...-
за мен е всичко - вяра и щастие...
Поглеждам към небето и
звездите виждам през деня,
лъчите през нощта...,
заспивам, а всъщност се събуждам...
Броя секундите, докато не те прегърна,
броя и целувките, но те нямат край...
Богатството и смисълът
на живота се крият в миговете
когато се огледам в слънцето, луната
и ти се отразяваш в мен, аз в теб...,
зашото твоето щастие е мое,
и моето твое...
Това е споделеността,
уж мечта невъзможна,
но когато се мечтае...
и за нея човек се бори
просто сбъдва се приказката
и превръща се в реалност...
Сърцето си открих в теб
и днес съм по - добра,
най - обичащата и обичана
най - щастливата жена...,
и роди се нов човек...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
