Писмо от миналото

Пътувайки в безкрайносттa
обхващах широта,
която трудно възприемах.
За дълго спирах поглед в
празната тъма, осъзнавайки,
че скрито е в нея
 нещо ценно и значимо.

Далеч остава тази преспектива,
щом настъпи зима и
замръзне всеки извор на поука.
Удавях с дъжд от огнени потоци,
всеки неприятел, дръзнал да ме нарани.

Запитах се, каква е ползата
от огъня и мрака,
когато извоюваната свобода
се превръща в робство и разруха.

Просветено поколение след мен
отново ще започне да се бори,
за подредба в хаоса на моето завещание.
Ще бъда идеален в очите им,
няма да приемат, че допускал съм и грешки.
Вървейки по стъпките ми
ще стигнат до пропаст!

Само ако можех да им кажа,
да не допускат грешките
на моето минало.
 Да останат в безкрая на мира
и в тъмнината да открият любовта.