Mar 5, 2015, 10:55 PM

Писмо от миналото 

  Poetry » Phylosophy
380 0 0
Пътувайки в безкрайносттa
обхващах широта,
която трудно възприемах.
За дълго спирах поглед в
празната тъма, осъзнавайки,
че скрито е в нея
нещо ценно и значимо.
Далеч остава тази преспектива,
щом настъпи зима и
замръзне всеки извор на поука.
Удавях с дъжд от огнени потоци,
всеки неприятел, дръзнал да ме нарани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??