Писмо върху първия сняг
ПИСМО ВЪРХУ ПЪРВИЯ СНЯГ
... сякаш бабичка гърбуша, зъзне зимната скоруша,
къщички в снега не пушат – сви се малкото селце,
тръгна снежната фурия – млъкна старата кория,
друмник, спрях по икиндия със премръзнало сърце,
бухалът от три дни буха – даже глухите го чуха,
дъх пое кърпикожуха! – пролетта ще дойде пак,
откъм ледните баири вятър на дудук засвири,
черни гарги на шпалири чоплят бяла туфа сняг,
катерички две се скриха във хралупката си тиха,
ще ги стопля с два-три стиха и шишарка във Фейсбук,
със игличките на бора пиша по снега на двора –
вярвайте ми, мили хора, идат птиците от юг!
30 ноемврий 2020 г.
гр. Варна, 11, 30 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
