Писмо върху първия сняг
ПИСМО ВЪРХУ ПЪРВИЯ СНЯГ
... сякаш бабичка гърбуша, зъзне зимната скоруша,
къщички в снега не пушат – сви се малкото селце,
тръгна снежната фурия – млъкна старата кория,
друмник, спрях по икиндия със премръзнало сърце,
бухалът от три дни буха – даже глухите го чуха,
дъх пое кърпикожуха! – пролетта ще дойде пак,
откъм ледните баири вятър на дудук засвири,
черни гарги на шпалири чоплят бяла туфа сняг,
катерички две се скриха във хралупката си тиха,
ще ги стопля с два-три стиха и шишарка във Фейсбук,
със игличките на бора пиша по снега на двора –
вярвайте ми, мили хора, идат птиците от юг!
30 ноемврий 2020 г.
гр. Варна, 11, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
