17 мая 2011 г., 21:33

Писна ми

1K 0 0

Писна ми от простотия,

писна ми от тази съсипия.

Ти за другите да се раздаваш,

а насреща си само злоба да получаваш.

 

Няма близки, няма и роднини,

всичко свършва в тез напрегнати години,

всички със злоба са заредени

и към другите изсипват я разярени.

Изсипват те небивала помия,                                

не живот, а вечната голгота

превърна се на човека живота.

Човек, това звучало гордо,                                         

а сега човеци не останаха, само сенки и прах.

 

Писна ми да бъда потърпевша

в този скапан кръговрат.

Искам аз да съм реална

в този, в истинския свят.

 

Няма вече реверанси,

няма болка и сълзи.

Има само красиви романси,

искрени и сбъднати мечти,

които заедно ще сътворим.

 

На децата ми…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...