17 мая 2011 г., 21:33

Писна ми

1K 0 0

Писна ми от простотия,

писна ми от тази съсипия.

Ти за другите да се раздаваш,

а насреща си само злоба да получаваш.

 

Няма близки, няма и роднини,

всичко свършва в тез напрегнати години,

всички със злоба са заредени

и към другите изсипват я разярени.

Изсипват те небивала помия,                                

не живот, а вечната голгота

превърна се на човека живота.

Човек, това звучало гордо,                                         

а сега човеци не останаха, само сенки и прах.

 

Писна ми да бъда потърпевша

в този скапан кръговрат.

Искам аз да съм реална

в този, в истинския свят.

 

Няма вече реверанси,

няма болка и сълзи.

Има само красиви романси,

искрени и сбъднати мечти,

които заедно ще сътворим.

 

На децата ми…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...