Писна ми от простотия,

писна ми от тази съсипия.

Ти за другите да се раздаваш,

а насреща си само злоба да получаваш.

Няма близки, няма и роднини,

всичко свършва в тез напрегнати години,

всички със злоба са заредени

и към другите изсипват я разярени.

Изсипват те небивала помия,                                

не живот, а вечната голгота

превърна се на човека живота.

Човек, това звучало гордо,                                         

а сега човеци не останаха, само сенки и прах.

Писна ми да бъда потърпевша

в този скапан кръговрат.

Искам аз да съм реална

в този, в истинския свят.

Няма вече реверанси,

няма болка и сълзи.

Има само красиви романси,

искрени и сбъднати мечти,

които заедно ще сътворим.

На децата ми…