17.05.2011 г., 21:33

Писна ми

1K 0 0

Писна ми от простотия,

писна ми от тази съсипия.

Ти за другите да се раздаваш,

а насреща си само злоба да получаваш.

 

Няма близки, няма и роднини,

всичко свършва в тез напрегнати години,

всички със злоба са заредени

и към другите изсипват я разярени.

Изсипват те небивала помия,                                

не живот, а вечната голгота

превърна се на човека живота.

Човек, това звучало гордо,                                         

а сега човеци не останаха, само сенки и прах.

 

Писна ми да бъда потърпевша

в този скапан кръговрат.

Искам аз да съм реална

в този, в истинския свят.

 

Няма вече реверанси,

няма болка и сълзи.

Има само красиви романси,

искрени и сбъднати мечти,

които заедно ще сътворим.

 

На децата ми…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...