Пистолетни дула са вече очите ни...
Насочили пистолетни дула
на очи потъмнели,
от желание изпити
и впити устни посинели,
на градуси под нула
в любовта отминаваща,
знаците забранени
за спиране в дъждовни
капки, вледенени
от чувства,
стрели на време,
разделно залитащо.
Сърцата стаени
и душите отлитащи
в пространственото безвремие
на стократно употребени
фалшиви усмивки.
В ривиерата на дните
скътахме страстта си,
оставена раздрипана по скалите
да търси ново щастие.
Повехнали, нецъфтели мечтите,
откъснати без време от вятъра
на оглозганите ни стремежи
към шепа откраднати мигове
от магическата надежда
на не подредената правилност,
изтъкана
от прежда на небрежност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Все права защищены
