Една сълза да можех да отроня,
от сърцето си за теб да отделя,
една сълза да можех да отроня,
от него да можех аз да те прогоня.
Да можех времето да върна,
не знам дали бих сторила го аз,
но зная себе искам аз да зърна,
върни ми, върни ми мойто аз.
Сега угасвам без причина,
а може би причината си ти
и искам всичко само да отмине,
и искам, но то си пак стои.
И питам се дали си струва,
и питам се, но веч и аз не зная,
живея или се преструвам
в началото или в края.
Сега вървя, сърцето ще ме води
напред-назад, посоката не знам,
уж гледам, но разумът заспал е,
уж гледам, а пред мен е пустота.
И чудя се това ли е животът,
изпълнен с вечна самота,
изпълнен със страдание,
какъв е смисълът, кажи?
Да можех времето да върна,
не знам дали бих сторила го аз,
да можех отговорите да зная,
не знам дали бих искала да чуя тях!