10.10.2008 г., 0:20

Питам се?

816 0 0
Една сълза да можех да отроня,
от сърцето си за теб да отделя,
една сълза да можех да отроня,
от него да можех аз да те прогоня.
Да можех времето да върна,
не знам дали бих сторила го аз,
но зная себе искам аз да зърна,
върни ми, върни ми мойто аз.
Сега угасвам без причина,
а може би причината си ти
и искам всичко само да отмине,
и искам, но то си пак стои.
И питам се дали си струва,
и питам се, но веч и аз не зная,
живея или се преструвам
в началото или в края.
Сега вървя, сърцето ще ме води
напред-назад, посоката не знам,
уж гледам, но разумът заспал е,
уж гледам, а пред мен е пустота.
И чудя се това ли е животът,
изпълнен с вечна самота,
изпълнен със страдание,
какъв е смисълът, кажи?
Да можех времето да върна,
не знам дали бих сторила го аз,
да можех отговорите да зная,
не знам дали бих искала да чуя тях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...