Питат ме децата - ''Тате какво е любовта''.

Те са малки и не знаят, че тя е с няколко

лица.

Всяка любов си има име,

в сърцето буйно тя гори,

изпълва с радост дните

и реални стават вашите 

мечти.

Това име за мене е Кремена,

тя е като звездица в нощта,

тя е слънцето в гърдите,

затоплящо две сърца.

''Добре де, тате, нали каза,

че любовта има няколко

лица''.

Да, милички, така е. Второто

лице на любовта това сте вие,

нашите деца.

Вие изпълвате с щастие дните,

вие сте в на мама и в моето сърце.

Ето това, милички, е на любовта 

второто лице.

''Тате, а кои са другите лица''

Деца, любовта сътворила е света,

тя е навсякъде около вас.

Огледайте се,  светът е  нов,

тук всичко създадено е с любов.

''Тате, кажи, може ли любовта 

да  разбие  нечии  сърца''.

Да, може, милички, така е.

Любовта граници не знае,

но най боли когато любовта

заменена е с лъжа.