27 авг. 2011 г., 22:25

Плач на бузуки

1.5K 0 11
Плач на бузуки въздиша луната.
Сърцето ми разбито в пламъци гори.
Слагам маската на суетата,
а то е пълно със сълзи.
Погледни в очите ми,
открий душата ми!
Две поточета потъват
под грима.
Кораби разбиват платна
в гърдите ми,
след тях остават
само кървави следи.
Разкъсай бронята ми,
покажи ми слънцето,
тръгни по следите
в сърцето.
Намери ключа за крепостта,
която иззидах,
подари ми звездите
в небето.
Протягам ръце към висините
и искам да се моля,
да извикам,
но душата ми мълчи
греховно
или крещи без стон.
Дай Ми трохичка любов,
парче топлина подари ми,
само толкова искам -
късче нежен живот
и напред ще продължа!

http://vbox7.com/play:2c0a2253&al=2&vid=3208322

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...