27 ago 2011, 22:25

Плач на бузуки 

  Poesía » De amor
1171 0 11
Плач на бузуки въздиша луната.
Сърцето ми разбито в пламъци гори.
Слагам маската на суетата,
а то е пълно със сълзи.
Погледни в очите ми,
открий душата ми!
Две поточета потъват
под грима.
Кораби разбиват платна
в гърдите ми,
след тях остават
само кървави следи.
Разкъсай бронята ми,
покажи ми слънцето,
тръгни по следите
в сърцето.
Намери ключа за крепостта,
която иззидах,
подари ми звездите
в небето.
Протягам ръце към висините
и искам да се моля,
да извикам,
но душата ми мълчи
греховно
или крещи без стон.
Дай Ми трохичка любов,
парче топлина подари ми,
само толкова искам -
късче нежен живот
и напред ще продължа!

http://vbox7.com/play:2c0a2253&al=2&vid=3208322

© Катя Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??