delfin4e (Алекс)
41 79
3 мар. 2007 г., 08:45

Пламък 

  Поэзия
786 0 7
Докосваш ме и всичко сякаш гори.
Сърцето сякаш ще се пръсне.
Ръцете ти...
Тялото ти...
Всичко е толкова идеално!
Сякаш създадено за мен, а дали?
Допирът ти е всичко, което искам,
всичко, което имам.
Телата ни, слети в едно,
сякаш излети в скулптура,
замръзнали в безкрая,
замръзнали в мислите ми,
замръзнали във времето...
И само шепотът ти, дъхът ти,
толкова близко до мен,
толкова близко до онова, което изпитвам аз...
Името ми, изречено на пресекулки...
Часовете летят и нощта си отива,
и приближава мига, в който
ще се усмихнеш над мен
с дяволит поглед и ще прошепнеш:
"Искам те"... отново...
С теб забравям болката,
хората сякаш не съществуват
около мен, сякаш ги е нямало.
Оставаш само ти.
Само ти и онази искра,
с която запалваш пожара.
Пожар, в който, миличък, ще горим двама...

© Алекс Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??