Платецът
Освен падежите на всичките ми полици
и его-данъкът, разгален от хвалебствия,
ще ми простиш ли навика да нося сто лица
и имам упорита жизненост от плебса?
Че вместо в битието си да се вклиня,
и в пълно замешателство из там да драпам,
все търся и намирам как да си простя,
и в благини не-мои, пръсти да изцапам.
Разглези ме с уют. Сега съм малък наркоман,
във твоя мил, спокоен свят живеещ
Не виждам границата на "оттатък" и "отсам",
забравам факта, че платец съм там, на нея.
Не знам дали се плаща прошката ти и с какво,
но нека я платя, да не оставам длъжна.
Защото имам теб - число различно от едно.
И с теб не помня вече, че била съм тъжна.
Ще си платя за всичко! Нямам нужда от чадъри.
Привикнах към дъжда и плащам си охотно.
И не смъртта, защото е... (Прости ми, Рей Бредбъри!)
Животът бива занимание самотно.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
Поздрави!