7 окт. 2007 г., 13:11

Плейбой

978 0 3

Ти си плейбоят на града,
мечтата в женските сърца.
Но да ме имаш ти първо си помисли
и да ме сънуваш ти просто забрави.
Не съм такава, нима не разбра,
няма да падна в твоите крака.

Ти си мистър фентъзи, но за мен не си.
Колко момиченца след тебе тичат, а
момчетата изобщо не те обичат?
Няма да изляза с теб, не видя ли?
Няма да остана с теб, не разбра ли?
Казваш, че ме обичаш, не лъжи.
И най-после спри да ме следиш.

Щом се промениш, се обади.
Чак тогава мога и да размисля.
Моля те, спри невъзможни неща да ми обещаваш
и всеки път във вярност да ми се кълнеш.
Можеш да имаш всяка, но мен не.
Можеш да целуваш всяка, но мен  не.
Можеш, всичко можеш ти, но с мен нищо не можеш.
Стига вече, хайде, спри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хах става за текст на чалга песен,защо не се пробваш да пробиеш в бизнеса,чувала съм изкарват добри пари с подобни безсмислени плямпания :D :D :D Тюх,че си ми адашка на всичкото отгоре...
  • Не си струва да посвещаваш стихотворения на такива тъпанари
  • Има много такива мачовци на Земята!Ала за всеки си има майстор!Можеш и ти да намериш цаката на такъв!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...