Плен
ПЛЕН
В сърцето ми други оставиха рана,
сега с любов болка лекуваш.
Очите ти режат даже стомана.
Но мен галят - така ми се струва.
За обич косите в ласо си вплела.
От всички коне - мене лудия взе.
Не се радвай - предстои ни дуела.
Защо ли свободата все ме гризе?
И цвилят кобили. И тръгва табуна.
Завързан съм. Искам да литна след тях.
Въжетата скъсах. Но ти ме целуна.
... При тебе оставам! Дори да си грях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
