13 сент. 2008 г., 16:16

Плен 

  Поэзия
397 0 4
 

                 ПЛЕН

 

 

В сърцето ми други оставиха рана,

сега с любов болка лекуваш.

Очите ти режат даже стомана.

Но мен галят - така ми се струва.

 

 

За обич косите в ласо си вплела.

От всички коне - мене лудия взе.

Не се радвай - предстои ни дуела.

Защо ли свободата все ме гризе?

 

 

И цвилят кобили. И тръгва табуна.

Завързан съм. Искам да литна след тях.

Въжетата скъсах. Но ти ме целуна.

 

... При тебе оставам! Дори да си грях.

 

 

 

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??