ПЛЕН
В сърцето ми други оставиха рана,
сега с любов болка лекуваш.
Очите ти режат даже стомана.
Но мен галят - така ми се струва.
За обич косите в ласо си вплела.
От всички коне - мене лудия взе.
Не се радвай - предстои ни дуела.
Защо ли свободата все ме гризе?
И цвилят кобили. И тръгва табуна.
Завързан съм. Искам да литна след тях.
Въжетата скъсах. Но ти ме целуна.
... При тебе оставам! Дори да си грях.
© Мимо Николов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
