Пленен от дрогата
вътре в мен нещо гори, в пожар изразено.
Излизам навън и виждам хората как
държат се все по-студено и по-студено.
В душата болката напира и не се спира!
Намерих бягство аз от тази болка,
но сега дрогата бавно ме убива.
Всеки път, щом го направя отново,
усещам как част от мен умира.
И от тогава, дори когато слънце грее,
в мен страшна буря вилнее.
Какво се случи, че направих всичко това?
Виждам как в мен се втренчват хиляди погледи,
но от усмивка и помощ няма следа.
Това, което исках, не е това, което съм сега!
Поглеждам назад и виждам, че не мога да се измъкна от тази беда!
Няма смисъл да се самоубивам чрез тези неща!
Никой не трябва да постъпва така!
Не се забърквайте с дрога!
Не искам да живея този живот!
Не искам да чувствам тази болка!
Не искам да бъда това, което съм сега -
затънал в проблеми и с празна глава!
Осъзнавам, че това бе грешка!
Осъзнавам, но чак сега,
когато всички ме изоставиха да гния сам в тази беда!
Няма вече помощ!
Отровата е в мен!
Отивам си сега като неин плен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Все права защищены
Толкова загубени животи,а нито една гузна съвест....Вярно,че всеки сам прави избора си,но ако ти предложат 1 милион,няма ли да приемеш?!?!Хубаво стихотворение 