18.08.2007 г., 22:52

Пленен от дрогата

782 0 3
Сутрин в тъмната стая събуждам се пак,
вътре в мен нещо гори, в пожар изразено.
Излизам навън и виждам хората как
държат се все по-студено и по-студено.
В душата болката напира и не се спира!
Намерих бягство аз от тази болка,
но сега дрогата бавно ме убива.
Всеки път, щом го направя отново,
усещам как част от мен умира.

И от тогава, дори когато слънце грее,
в мен страшна буря вилнее.
Какво се случи, че направих всичко това?
Виждам как в мен се втренчват хиляди погледи,
но от усмивка и помощ няма следа.

Това, което исках, не е това, което съм сега!
Поглеждам назад и виждам, че не мога да се измъкна от тази беда!
Няма смисъл да се самоубивам чрез тези неща!
Никой не трябва да постъпва така!
Не се забърквайте с дрога!
Не искам да живея този живот!
Не искам да чувствам тази болка!
Не искам да бъда това, което съм сега -
затънал в проблеми и с празна глава!

Осъзнавам, че това бе грешка!
Осъзнавам, но чак сега,
когато всички ме изоставиха да гния сам в тази беда!
Няма вече помощ!
Отровата е в мен!
Отивам си сега като неин плен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е доста реално!!!Имам приятел,който,за съжаление,употребява такива гадости и си мисля,че положението е още по-зле...Жалко е,че все повече хора в България,а и по света си отиват заради наркотиците... Толкова загубени животи,а нито една гузна съвест....Вярно,че всеки сам прави избора си,но ако ти предложат 1 милион,няма ли да приемеш?!?!Хубаво стихотворение
  • Добре дошла.Много добра тема за вас младото поколение.Стиха ти е добър,но ако в него наистина става въпрос за теб...не се бой.Тук в"Откровения" ще намериш нова дрога...по-полезна и по-истинска.Ще четеш стих след стих,защото тук са най-хубавите стихове и ще забравиш за дрогата...Успех!
  • Истинско е, тежко е... боли!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...