23 февр. 2008 г., 08:59

Плетеница 

  Поэзия » Философская
537 0 15
В бели планини с върхове високи,
в преспи нагази и в красота дълбока.
Вятърко, попей нежно, песенно,
слънчице, изгаряй тъмни сенки.
Жарко ги потапяй тихо, тленно,
там съдба ръката си протегна,
в края на играта, воин сам е,
в избледняла снимка, спомен там е...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??