Плетеница
в преспи нагази и в красота дълбока.
Вятърко, попей нежно, песенно,
слънчице, изгаряй тъмни сенки.
Жарко ги потапяй тихо, тленно,
там съдба ръката си протегна,
в края на играта, воин сам е,
в избледняла снимка, спомен там е...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
