23 feb 2008, 8:59

Плетеница 

  Poesía » Filosófica
518 0 15
В бели планини с върхове високи,
в преспи нагази и в красота дълбока.
Вятърко, попей нежно, песенно,
слънчице, изгаряй тъмни сенки.
Жарко ги потапяй тихо, тленно,
там съдба ръката си протегна,
в края на играта, воин сам е,
в избледняла снимка, спомен там е...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??