12 июн. 2012 г., 23:52

Плетивата на съдбата ми

1.1K 0 3

Плетивата на съдбата ми

са толкова неясни и грешни.

Това повод ли е небесата ми

да изглеждат толкова безутешни?

 

Интригата тепърва предстои!

Дойде времето да закърпя сам.

Стореното нищо, да се разтури!

Мечтаното да се претвори там!

 

Толкова мотиви съм имал,

но и толкова морали са ме спирали.

Да пожелая, да взема, да имам,

щастието, което другите са укривали !

 

Бясно сякаш животът те удря,

изведнъж усетиш ли го – боли!

Чувството на изпусната воля,

триумфът отреден ти, но уви!

 

Какво друго ти остава,

освен от падината да изплуваш!

Какво толкова остана,

да губиш вече? Трябва да рискуваш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дан Дан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сори, че се намесвам, но да - има морали. Дори от математическа гледна точка - моят морал + чужд морал (различен от моя) са два различни... каква друга дума, освен морали?
  • Та... в мерена реч кое е грешно? Та ... уча за етика и морал и мисля,че имам лека представа. Има Утилитаризъм - целта оправдава средствата. Има и Деонтологизъм - чувството за дълг. Кое е грешно, всеки сам си преценя!
  • Та... колко "морали" познавате? Моралът не е ли един?

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...